Намерете части за спирачната система на вашия автомобил на гарантирано най-добри цени от zakolata.bg.
Спирачката е устройство за намаляване на скоростта на автомобил или за неговото напълно спиране. При този процес кинетичната енергия на автомобила се превръща в топлина посредством триене.
Съвременните автомобили имат спирачки на четирите колела, управлявани от хидравлична система. Спирачките могат да бъдат дискови или барабанни.
Предните спирачки играят по-голяма роля в спирането на колата, отколкото задните, тъй като при спиране тежестта на колата се изнася напред.
Дисковите спирачки са по-ефективни и поради това повечето автомобили имат такива на предните колела барабанните спирачки на задните.
Дискови спирачни системи на всички колела се използват в някои скъпи или високо-производителни автомобили, а при някои стари коли всички колела са с барабанни спирачки.
Хидравлична спирачна система
Хидравлична спирачни системи има изпълнени с течност главен и подчинен цилиндри, свързани с тръби.
Когато натиснете педала на спирачката тя задейства буталото в главния спирачен цилиндър, изтласквайки течност по протежение на тръбата.
Течността стига под налягане до подчинения цилиндър, а от там до всяко колело и ги изпълва, избутвайки бутала, за да задейства спирачките.
Спирачната течност под налягане се разпределя равномерно по цялата система.
Общата повърхността за “бутане” на всички подчинени бутала е много по-голяма от тази на буталото в главния спирачен цилиндър.
Следователно, буталото в главния цилиндър трябва да мине няколко сантиметра, за да придвижи подчинените буталата на необходимото разстояние, за да притиснат диска.
Това изисква упражняване на огромна сила върху спирачния педал. За да бъде намалено това усилие се използва лостов механизъм.
Повечето съвременни автомобили са оборудвани с двойни хидравлични схеми, с два главни цилиндъра работещи в тандем, в случай, че единият се развали.
Понякога едната система работи за предните спирачки, а другата за задните; или всяка система работи и с двете; или една система работи с четирите колела, а другатаединствено с предните.
При рязко спиране, тежестта се пренася бързо от задната част на автомобила към предната и това може да доведе до блокиране на задните колела и поднасяне на колата.
Поради тази причина, задните спирачки са направени по-слаби от предните.
Съвремените автомобили са снабдени и с клапа за ограничаване на налягане. Тя се затваря при рязко спиране и повдига хидравлично налягане до ниво, което може да доведе до блокиране на задните колела и след това предотвратява всякакви по-нататъшното движение на спирачна течност към тях.
Повечето новите автомобили имат по-сложни антиблокиращи системи, които проверява по различни начини как колата намалява и дали има блокирали колела.
Подобни системи започват бързо и последователно да нотискат и освобождават спирачките, за да предотвратят блокирането на колелата.
Серво-спирачки
Много автомобили имат сервоусилване което намалява усилието необходимо за натискане на спирачката.
Обикновено източникът на енергия представлява разликата в налягането между частичния вакуума в смукателния колектор и външния въздух.
Серво мехонизма има тръбна връзка на всмукателния колектор. Монтира се между педала на спирачката и главния спирачен цилиндър. Спирачният педал избутва бутало което на свой ред избутва буталото на главния цилиндър.
Педала на спирачката оказва влияние и върху набор от въздушни клапи. Към главния цилиндър се прикрепя голяма гумена диафрагма.
Когато спирачката не е натисната и двете страни на диафрагмата са изложени на въздействието на вакуума от колектора.
Натискането на спирачния педал затваря клапана свързващ задната страна на мембраната към тръбопровода и се отваря клапан, който позволява на въздуха отвън да влезе.
По-високото налягането на външния въздух принуждава диафрагмата да натисне буталото на главния цилиндър и по този начин намалява усилието по натискане на спирачката.
Когато педалът се освободи пространството зад мембраната отново се притиска към тръбопровода, така че налягането пада и диафрагмата се връща в първоначалното си положение.
При спиране на двигателя вакуумът изчезва, но спирачките все още работят, тъй като връзката между педала и главния спирачен цилиндър е механична. В този случай обаче върху педала трябва да бъде упражнена значително по-голяма сила.
Серво се монтира между педала на спирачката и главния спирачен цилиндър. Педалът може да задейства главния спирачен цилиндър директно, ако сервото не сработи или ако двигателят не работи.
Дискови спирачки
Дисковите спирачки имат диск прикрепен към колелото. Дискът е прихванат от спирачен апарат, в които има малки хидравлични бутала, работещи под натиск от страна на главния спирачен цилиндър.
Буталата притискат триещите се накладки, които притискат диска от всяка страна, за да го забавят или спрат. Накладките са оформени така, че да обхващат широк сектор от диска.
Буталата се движат на много малка дистанция, за да притиснат накладките към диска при натискане на педала. Те нямат възвратни пружини.
Гумени уплътнителни пръстени около буталата са проектирани, за да се приплъзнат постепенно буталата напред с износването на накладките , така че малка разликата остава постоянна, а спирачната система не се нуждае от корекция.
Съвремените автомобли имат датчици за износване вградени в накладките. Когато накладките са почти на края, изводите са оголват и влизат в контакт с диска и при триенето светва предупредителна светлина на арматурното табло.
Барабанни спирачки
Барабанните спирачки има кух барабан, който се прикрепя към колелото. Отворената му страна е обхваната от стационарен задна пластина, на която има две извити челюсти, носещи накладки.
Буталата избутват челюстите чрез хидравлично налягане към цилиндрите на колелата и по този начин притискат накладките към вътрешността на барабана, за да го забавят или спрат. При отпускане на педала възвратни пружини издърпват обратно челюстите.
Движението на челюстите е ограничено до минимум чрез регулатор. По-стари системи имат ръчни регулатори, които трябва да се нагласят от време на време, когато накладки се износят. По-новитео спирачки имат автоматични регулатори с помощта на тресчотка.
Барабанни спирачки може да прегреят, ако те се използват многократно в рамките на кратък период от време – те се нагрее и да губят своята ефективност, докато не се охлади отново. Дискове с техните по-отворена конструкция, са много по-устойчиви.
Ръчната спирачка
Отделно от хидравличната спирачна система, всички автомобили са снабдени и с механична ръчна спирачка, действащ върху две колела – обикновено задните такива.
Ръчната спирачка дава ограничени спирачни възможности ако хидравличната система не сработи , но основната и функция е като спирачка за паркиране.
Лостът на ръчната спирачка дърпа кабел или чифт кабели, свързани към спирачките чрез набор от малки лостове, макари и водачи.
A тресчотка на лоста за ръчната спирачка държи спирачката в определеното положение. Тресчотката се освобождава чрез бутон на лоста.
При барабанни спирачки, системата на ръчната спирачка пресира накладките срещу барабаните.
Дискови спирачки рядко имат имат подобен механизъм тъй като е трудно да бъде поставен един компактен апарат и се налага всеки диск да сработва с отделен механизъм.
Ръчната спирачка действа върху челюстите чрез механична система, отделена от хидравличния цилиндър, състоящ се от лост и рамо в спирачния барабан; те се експлоатират чрез кабел от лоста на ръчната спирачка в колата.